Технически характеристики на ЗиУ-682В:

Производител: Trolza (завод „Урицки“, гр. Енгелс, Русия)
Период на производство: ~1975 – 1991 г. (варианти от серия „В“)
Дължина: 11.8 метра
Пътнически капацитет: ~110–120 пътници общо (около 28–30 седящи места)
Електродвигател: DK-210 (110 kW) или по-късно DK-213 (115 kW)
Максимална скорост: ~60–70 км/ч

ЗиУ-682В се отличава с проста, но изключително здрава конструкция, което го прави предпочитан модел за масов градски транспорт в продължение на десетилетия. Благодарение на големия си капацитет и лесната поддръжка, този тролейбус става символ на обществения транспорт в много страни от бившия социалистически блок.

Отличителни характеристики на серията „В“:

Ако разглеждате класически ZiU-682V, можете лесно да го разпознаете по няколко характерни конструктивни особености, които го отличават от по-ранните модели от серия „Б“.

Окачване

Моделът използва пневматично окачване с регулатори на нивото. Именно то създава характерното „съскащо“ звучене при спиране и потегляне и осигурява сравнително плавно, макар и леко „подскачащо“ возене.

Покривна конструкция – „гърбицата“

По-ранните варианти от серия „В“ имат по-компактно разположение на покривните люкове и електрооборудването в сравнение с по-късните модели от серия „Г“. Това придава характерния силует на покрива, известен сред любителите като „гърбицата“.

Светлини

Версията В00 преминава от старите заоблени габаритни светлини към по-унифицирани правоъгълни светлинни тела, типични за съветските превозни средства от края на 70-те и 80-те години.

Интериор

Салонът е добре познат със:

• меките седалки с винилово покритие;
• пружиниращата конструкция на седалките;
• специфичната миризма на озон, нагрети резистори и електрическо оборудване — характерна за старите съветски тролейбуси.

За мнозина именно тази атмосфера превръща ЗиУ-682В в истинска икона на градския транспорт от социалистическата епоха.

Техническо наследство:

ZiU-682V остава легендарен не само заради масовото си производство, но и заради своята изключително проста и здрава електромеханична конструкция.

Моделът е известен с това, че е сравнително лесен за поддръжка, но същевременно доста труден за управление. Той използва реостатно-контакторна система за управление, при която ускорението се контролира чрез физически контактори, разположени под пода на превозното средство. При потегляне и ускоряване те издават характерното силно „щракане“, добре познато на поколения пътници.

Отопление и работа през сезоните

Тъй като реостатите разсейват голямо количество топлина при регулиране на скоростта:

• през зимата салонът често е бил приятно топъл — голям плюс за пътниците;
• през лятото обаче температурата в кабината на водача можела да стане изключително висока, което правело работата доста тежка.

Тази особеност се превръща в една от най-характерните черти на серията.

Дълъг живот в експлоатация

Макар много тролейбусни системи постепенно да заменят ЗиУ-682 с модерни нископодови модели като Solaris Trollino или Škoda 24Tr, стотици модернизирани бройки все още се движат в различни градове.

Основните причини са:

• простата конструкция;
• евтините и леснодостъпни части;
• възможността за ремонт дори в по-скромни депа;
• изобретателността на местните механици, които поддържат машините в движение десетилетия наред.

За мнозина ЗиУ-682 остава символ на една епоха в електрическия градски транспорт — шумен, тромав, но почти неунищожим.